Поради значимостта на водния ресурс, водите са една от най-пълно регулираните области на европейското екологично законодателство. Европейската цел е да се постигне "добро екологично и химично състояние" на всички водни ресурси в рамките на ЕС до 2015 година. Една от мерките за постигане на целта е Директива на Съвета 91/271/ЕИО.

Директивата се явява важен етап от политиката на ЕС за водите и е от значение и за други области, тъй като установява рамката и инструментариума за пречистването на отпадните води от населени места.

България има добре развита водоснабдителна система, която обхваща 98,8% от населението на страната, но загубите на вода при преноса до крайните потребители варират между 40 и 79 процента. По степен на изграденост на канализационната мрежа и на пречиствателни съоръжения за отпадни води страната сериозно изостава спрямо степента на изграденост на водоснабдителните мрежи.
Директивата поставя определени срокове, в които всяка държава членка трябва да изгради канализационни системи и пречиствателни станции за отпадни води.
За България сроковете са:

• Изграждане на канализационни мрежи и селищни пречиствателни станции за отпадни води в населени места с над 10 000 екв. ж. – до 31.12.2010 година;
• Изграждане на канализационни мрежи и селищни пречиствателни станции за отпадни води в населени места с екв. ж.
• между 2000 и 10 000 – до 31.12.2014 година.

Поставените изисквания, изменящата се законодателна рамка в сектора и приближаващите срокове за изпълнение на ангажиментите на България по Директива 91/271/ЕИО за пречистване на отпадни води от населени места налагат търсенето на нови варианти и подходи в сектора – създаване на нов механизъм за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ в рамките на ОПОС, фокусиране върху проекти, които са за агломерации с над 10 000 екв.ж., приемане на нови критерии и изисквания при оценката на проектни предложения (свързани с норми на проектиране, регионална значимост, съответствие с плановете на ВиК-операторите), последващи изменения в Закона за водите, осигуряване на допълнително финансиране от общините.

Въпреки стартиралите процедури и предприети действия по изграждане на някои селищни пречиствателни станции, към момента може да оценим ситуацията като незадоволителна.

Притиска ни още един срок - в края на 2013 г. трябваше да бъдем готови с пречиствателни станции за населени места с под 10 000 жители.

- Там е още по-трудна задачата, защото от 411 такива населени места в 380 няма изградени пречиствателни съоръжения. Ресурсът, който е необходим, надхвърля 2 млрд. евро и в този смисъл задачата при тях е още по-сериозна. Обмисля се разработване на механизъм и препоръки за изграждане на такива съоръжения за по-малките населени места. В по-малките населени места биха могли да бъдат прилагани модулни съоръжения. Те се изграждат по-бързо и не се нуждаят от дълъг процес на проектиране.

Компактните пречиствателни станции за отпадни води BioCleaner® на чешката фирма Envi-pur  представляват оптимално решение за населени места с големина до 10 000 жители. Оторизиран представител за България е фирма Ейч Джи Енд Сонс със седалище в гр.София.

Тези станции могат да се ползват и за органично замърсени промишлени отпадни води, а именно от хранително-вкусовата промишленост.

Технологичното подреждане на ПСОВ, както и строителното и архитектурно решение винаги се предлагат „по мярка” според изискванията на инвеститора и съответните държавни институции. ПСОВ може да бъде реализирана с една до четири (паралелни) поточни линии, което дава възможност адекватно да се реагира на актуалното натоварване на станцията при постепенно изграждане на канализацията или да се реагира на сезонна неравномерност в туристическите области. ПСОВ може да бъде решена като открита, частично покрита или напълно покрита и така да се приспособи към хигиенни и други изисквания.
източник:  https://hg-sons.com/